SARS-CoV-2 и COVID-19

Наименованието "коронавирус" се отнася до външния вид на коронавирусите, тъй като при наблюдение под електронен микроскоп по повърхността на вирусите се виждат шипчета, придаващи им форма на слънчева корона. Известни са четири сезонни човешки коронавируса, причинители на нетежки простудни заболявания (настинки). Други три коронавируса обаче причиняват сериозни заболявания и значителна смъртност при хора. Единият от тях – SARS-CoV e отговорен за епидемия от ТОРС (тежък остър респираторен синдром) през 2002 – 2003 г. с над 8 000 случая на заболявания в 33 държави и леталитет – 9.6%. Вторият: коронавирус на близкоизточния респираторен синдром (MERS-CoV) е доказан първоначално през 2012 г. и е разпространен предимно в страните от Арабския полуостров.

Третият е SARS-CoV-2 – нов вирус от семейството на коронавирусите, идентифициран за първи път през декември 2019 г. Съкращението SARS означава "тежък остър респираторен синдром" (Severe acute respiratory syndrome).

Заболяването, причинено от SARS-CoV-2, се нарича COVID-19 (Corona Virus Disease 2019).

Първите случаи на заболявания, причинени от SARS-CoV-2, са регистрирани през декември 2019 г. в град Ухан, Китай. Предполага се, че тези пациенти са се заразили на пазар за живи животни в града.

Поради глобалното разпространение на SARS-CoV-2 Световната здравна организация (СЗО) обяви пандемия на 11 март 2020 г.

Варианти на SARS-CoV-2

В хода на пандемията от COVID-19 коронавирусът SARS-CoV-2 постоянно се променя в резултат на мутациите. Не всички мутации оказват въздействие върху поведението на коронавируса. От значение за човек са тези генетични промени във вируса, които го правят по-заразен, причиняват промени в тежестта на заболяването COVID-19, намаляват чувствителността на вируса към терапевтични средства или придават способност на вируса да избягва пост-ваксиналния и/или пост-инфекциозния имунитет. Вируси, носещи една и съща комбинация от мутации в сравнение с базовия, ухански вариант на SARS-CoV-2, се определят като генетичен вариант.

Варианти на коронавируса, които притежават посочените характеристики, се класифицират като „варианти, будещи безпокойство“ (Variant of Concern, VOC). Такива са вариантите B.1.1.7 Алфа (първоначално докладван от Великобритания), B.1.351 Бета (Южна Африка), P.1 Гама (Бразилия), B.1.617.2 Делта (Индия) и B.1.1.529 Омикрон (Южна Африка и Ботсвана). Тези варианти се характеризират с повишена трансмисивност (т.е. предават се по-лесно от човек на човек), контагиозност (заразност) и имунен отговор в сравнение с базовия вариант. Вариантите Бета, Гама, Делта и Омикрон притежават също в една или друга степен способността да избягват пост-инфекциозния и пост-ваксиналния имунитет. Различните варианти на коронавируса SARS-CoV-2 се именуват с буквите от гръцката азбука, за да се избегне стигматизация на държавите, в които са открити за първи път. Решението за това е взето от СЗО.

Вариантите, които не притежават указаните по-горе характеристики, се определят като „интересни“ и са под наблюдение. Към последните спадат варианти като C.37 Ламбда (доказан първоначално в Перу) и B.1.621 Мю (доказан първоначално в Колумбия).

За да бъде определен вариантът на коронавируса при лице с доказана инфекция, причинена от SARS-CoV-2, пробa от вирусоносителя се изследва по метода на целогеномно секвениране. В България това изследване се извършва в Националния център по заразни и паразитни болести.

За да се ограничи разпространението на коронавируса и на новите му варианти, е важно да се спазват общите противоепидемични мерки: носене на защитна маска за лице, покриваща носа и устата; спазване на физическа дистанция от 1,5 м; дезинфекция; хигиена и често проветряване. Друг механизъм за прекъсване веригата на разпространение на коронавируса е стриктното спазване на ограничителните мерки, познати от векове: изолация (при лица с доказан SARS-CoV-2) и карантина (при контактни лица и пристигащи от рискови зони). Същото се отнася и за навременното изследване на всички граждани със симптоми на инфекцията или със съмнение, че са заразени. Преодоляването на пандемията е пряко свързано и с постигането на т.нар. колективен имунитет – когато над 70% от популацията придобие имунитет срещу SARS-CoV-2. Това може да се случи чрез преболедуване и/или чрез ваксинация.

Какво знаем за варианта Делта?

Вариантът Делта (B.1.617.2 ) е над 2 пъти по-заразен и по-бързо разпространяващ се в сравнение с варианта Алфа, установен близо година по-рано. При варианта Делта се наблюдава и по-тежко протичане на заболяването, нерядко изискващо болнично лечение, като това се отнася преди всичко за неваксинираните хора. Особено уязвими са възрастните, лицата с хронични заболявания и имунокомпрометирани състояния (в т.ч. и децата), извършващите трудова дейност, при която има по-висок риск от заразяване заради характера на упражняваната професия, неваксинираните и лицата, които са в невъзможност или по собствена воля не спазват общите противоепидемични мерки.

При варианта Делта се наблюдава значителен ръст на заболяемостта във възрастовите групи 0-19 г. и 20-29 г., както и на хоспитализациите на деца и младежи с COVID-19.

Защо вариантът Делта е по-заразен от първоначално открития в Китай коронавирус?

Вариантът Делта съдържа 17 мутации, 7 от които засягат структурата на т.нар. шипов белтък (спайк протеин или S протеин) на вируса. Някои от тези мутации позволяват на коронавируса да се прикрепва по-плътно към клетките на гостоприемника в сравнение с по-старите варианти на SARS-CoV-2. След като се закрепи върху клетъчните рецептори, вирусът прониква в клетките, възпроизвежда се и се разпространява ефективно. При варианта Делта се произвежда по-голям вирусен товар в дихателните пътища, особено в носната кухина. Това означава, че заразяването между хората става значително по-лесно и по-бързо.

Одобрените от Европейската комисия ваксини срещу COVID-19 са ефективни за предотвратяване на тежко протичане на заболяването и смърт, включително при заразяване с Делта варианта на SARS-CoV-2. Не трябва да забравяме, че при ваксинираните лица вирусният товар е значително по-малък, което означава, че дори да се заразят, те отделят по-малко количество вирус, респ. по-малка е вероятността да заразят други хора.

Какво знаем за варианта Омикрон?

За варианта Омикрон (B.1.1.529) беше съобщено за първи път на 24 ноември 2021 г. от Южна Африка. Първият случай с доказана епидемиологична връзка е от Ботсвана. СЗО класифицира Oмикрон като „вариант, будещ безпокойство“.

Изследванията показват, че Омикрон е възникнал независимо от доминиращия в този момент вариант Делта. В сравнение с коронавируса, установен в Ухан, Омикрон съдържа необичайно голям брой мутации (общо 56). Над 30 аминокиселинни промени се откриват в спайк протеина, посредством който вирусът се прикрепва към клетъчните рецептори и прониква в клетката. Тези мутации променят редица свойства на вируса (трансмисивност, протичане на заболяването, имунен отговор и др.). Вариантът Омикрон бързо измести Делта като доминиращ в повечето страни от Европейския съюз/Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП). 

Проучванията показват, че Омикрон до известна степен избягва защитните ефекти на антителата, изградени след ваксинация или преболедуване. От значение са броят поставени дози ваксини срещу COVID-19 и времето от последната ваксинация. Появата на Омикрон направи голяма част от населението в ЕС/ЕИП податливо на инфекция. Това доведе до рязко увеличаване в броя на случаите на COVID-19, достигайки безпрецедентна интензивност на предаване на инфекцията. Въпреки това в държавите с високо ваксинационно покритие не се наблюдават високи нива на смъртност по причина COVID-19, както и свръхнатоварване върху здравните системи.

Научните данни сочат, че рискът от повторно заразяване с COVID-19 (реинфекция) се увеличава при варианта Омикрон  и неговите подварианти в сравнение с останалите варианти, будещи безпокойство. Омикрон е по-заразен, предава се по-лесно от човек на човек и има по-къс инкубационен период в сравнение с досега известните варианти на вируса – 3-5 дни. С появата на Омикрон и неговите още по-заразни подварианти се наблюдава тенденцията все повече деца и младежи да се заразяват със SARS-CoV-2. За месеците януари, февруари и март 2022 г. са отчетени 3 пъти повече случаи на заразени деца във възрастовата група 0-18 г. спрямо броя на новорегистрираните случаи през предходните три месеца. 

През май 2022 г. два подварианта на Омикрон – BA.4 и BA.5, бяха обявени от СЗО и ECDC за „варианти, будещи безпокойство“. Подвариантите на Омикрон BA.4 и BA.5 са установени за първи път в Южна Африка, съответно през януари и февруари 2022 г. BA.4 и BA.5 имат много от мутациите, присъщи на първоначално установения вариант Омикрон, но имат повече общи черти с варианта BA.2. Те притежават редица допълнителни мутации, някои от които могат да променят характеристиките на вируса.

И двата нови варианта носят мутацията L452R – мутация в гена на т. нар. шипов протеин, която преди това беше открита единствено при Делта варианта на SARS-CoV-2. Шиповият протеин е важен, тъй като се използва от вируса, за да заразява човешките клетки и определя колко лесно се предава вирусът. Тази мутация прави вируса по-заразен и може да му помогне частично да избегне имунната защита.

Резултатите от проучванията за ефикасността на оригиналните ваксини срещу COVID-19 показват, че ваксинацията има значителен принос за предотвратяване на тежките последици от инфекцията с Омикрон, като ефикасността на ваксините срещу тежко протичане на заболяването се увеличава значително след поставяне на бустерна (допълнителна) ваксина, достигайки 80%.

От септември 2022 г. разрешени за употреба са адаптирани бустерни иРНК ваксини срещу подвариантите на Омикрон BA.1 и BA.4-5. 

От м. ноември 2022 г. ваксината Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 (5/5 микрограма) е разрешена за употреба при деца на възраст от 5/6 г. до 11 г. не по-рано от 3 месеца след завършен ваксинационен курс с една от двете иРНК ваксини (на производителите Pfizer/BioNTech и Moderna). 

Ваксинацията срещу COVID-19 значително намалява риска от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и смърт. Клиничните изпитвания показват, че адаптираните ваксини предоставят по-широка защита срещу различни варианти на вируса и спомагат за поддържане на оптимална защита срещу COVID-19 при мутации на SARS-CoV-2.

Всички варианти на SARS-CoV-2 могат да причинят тежко боледуване и да доведат до летален край, затова превенцията е ключова. Не бива да се подценяват и дългосрочните последици за здравето, за които можете да прочетете тук.

СЗО и Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) са категорични, че ваксините срещу COVID-19 остават най-ефективното средство за намаляване броя на тежките случаи на COVID-19, хоспитализациите и смъртността.

Как мутира SARS-CoV-2?

Появата на мутации в процеса на размножаване на вирусите в заразените хора е характерно свойство за РНК съдържащите вируси, какъвто е SARS-CoV-2. Това означава, че колкото по-голям е броят на възприемчивите към SARS-CoV-2 хора, толкова по-дълго време и с по-висока вероятност коронавирусът ще продължи да се разпространява и изменя. Същевременно учените предупреждават, че областите, в които нивото на имунна защита на населението е по-нискo, могат да се превърнат в своеобразни огнища, където занапред SARS-CoV-2 да „пламва“ и да „затихва“.

Ваксинацията срещу COVID-19 може да предотврати това!

Важно е да ограничим разпространението на SARS-CoV-2, защото по този начин ще намалим вероятността от появата на нови варианти и мутации.

За целта трябва голяма част от населението да е изградило имунитет.

Ваксинацията може да спомогне това да се случи в сравнително кратък времеви интервал, осигурявайки индивидуална защита на гражданите срещу тежко боледуване.

Могат ли ваксините срещу COVID-19 да предизвикат появата на нови варианти на SARS-CoV-2?

Не. Ваксините срещу COVID-19 не създават и не предизвикват появата на нови варианти на вируса, причиняващ COVID-19.

Нови варианти се появяват, защото коронавирусът, причиняващ COVID-19, мутира непрекъснато. Няколко варианта на първоначално открития вирус възникнаха и се разпространиха още преди да бъдат разработени ваксините срещу COVID-19.

Ваксините срещу COVID-19 могат да предотвратят появата на нови варианти, тъй като ограничават разпространението на вируса. Когато се разпространява, вирусът се променя по-лесно. Високото ваксинално покритие сред населението намалява разпространението на COVID-19 и спомага за предотвратяване появата на нови варианти на SARS-CoV-2.

Тъй като повечето вируси, които причиняват остри респираторни заболявания, се разпространяват по-ефективно в затворени помещения, е препоръчително да продължим спазването на общите противоепидемични мерки за носене на предпазна маска за лице, избягване на места със струпване на хора, учестена дезинфекция и редовно проветряване на помещенията.

Какво влияние имат вариантите на SARS-CoV-2 върху ефикасността на ваксините срещу COVID-19 – вижте тук.

Как се предава SARS-CoV-2?

SARS-CoV-2 е респираторен вирус. Предава се по въздушно-капков път между хора, които са в близък контакт (на разстояние по-малко от 1,5 м). Заразяването става, когато вирусоносител кашля, киха или говори. Така се отделят капчици секрети, които попадат върху лигавицата на устата или носа на здрави хора и биват вдишани в белите дробове. В затворени помещения с лоша вентилация фините капчици (аерозоли) могат да се разпространяват на разстояние по-голямо от 1,5 м и да останат във въздуха по-дълго време.

Заразяването най-често става чрез вдишване, но е възможно човек да се зарази след контакт (например ръкостискане) с друго лице, което има вирусни частици върху ръцете, или чрез допир на повърхности/предмети, върху които са попаднали частици от вируса, а след това с докосване на устата, носа или конюнктивата на очите.

SARS-CoV-2 се разпространява както от болни с проявена клинична картина на COVID-19, така и от хора, които нямат симптоми (безсимптомни заразоносители), и от лица с лека симптоматика.

Как да се предпазим от SARS-CoV-2?

Важно е да знаем: колкото по-висока е степента на заразност на SARS-CoV-2, толкова по-висок е рискът от заразяване на обществени места със струпване на много хора. Опитът на човечеството е показал, че карантинните и нефармацевтични мерки, прилагани от хилядолетия, са ефективни при ограничаване разпространението на заразните болести. Ваксините срещу зазразни заболявания се прилагат от около две столетия. Благодарение на тях има болести, които са изкоренени – едрата шарка; които са на прага на изкореняването – детският паралич; които са на прага на елиминацията им – морбили. Така че ваксинацията е един доказал се във времето метод за ограничаване на инфекциозните болести.

Какво можете да направите, за да предпазите себе си и близките си?

• Избягвайте места с концентрация на много хора и спазвайте физическа дистанция от 1,5 м, за да избегнете заразяване по въздушно-капков път.
• Носете защитна маска за лице, когато сте на публични места, където има общностно разпространение и физическото дистанциране е невъзможно. Освен като въздушно-капкова инфекция, SARS-CoV-2 се предава от човек на човек и чрез аерозоли (фини капчици), които инфектираните вече хора отделят при говорене (особено на висок глас), пеене, крещене и т.н. При попадането на аерозолите върху лигавицата на устата или носа на здрав човек, вероятността той да се зарази е голяма. Ако заразеният има правилно поставена защитна маска за лице, не всички вирусни частици могат да преминат през нея, което прави заразяването по-трудно. Ако и здравият, и болният са с правилно поставени маски (OP, FFP2, FFP3 и KN95/N95), без винтил за издишване, заразяването става почти невъзможно;
• Проветрявайте добре помещенията както в дома Ви, така и на работното място: аерозолите (фините капчици), които заразеният човек отделя при говорене, са твърде леки и не падат на земята или върху други повърхности толкова бързо, колкото капките, отделяни при кихане и кашляне. В зависимост от размера си арозолите могат да циркулират във въздуха в затворени помещения в продължение на часове. По тази причина проветряването и изправната вентилация в закрити пространства са от особено значение за ограничаване разпространението на коронавируса;
• Мийте ръцете си със сапун и вода или използвайте дезинфектант за ръце на спиртна основа;
• Избягвайте да докосвате лицето и очите си - може преди това да сте имали досег с повърхности, върху които са попаднали частици от вируса (напр. дръжки на врати в обекти с обществен достъп, седалки в градския транспорт, парапети на стълбища и т.н.) и да сте пропуснали дезинфекцията на ръцете си;
• Избягвайте ръкуване, прегръдки и целувки;
• Ваксинирайте се срещу COVID-19. При ваксинираните лица вирусният товар е значително по-малък, при тях по-рядко инфекцията протича симптомно и довежда до усложнения, изискващи медицинска помощ в лечебно заведение.

! Важно е да обясним на децата, че за да са предпазени, трябва да спазват добри хигиенни практики като честото миене на ръце, недокосването на очите, устата или носа с мръсни ръце, кихането и кашлянето в носна кърпичка или в сгъвката на ръкава и т.н.

Симптоми на COVID-19 и поведение при симптоми

Колко време минава между заразяването с коронавирус и появата на първите симптоми (инкубационен период)?

Инкубационният период при по-старите варианти на SARS-CoV-2 е между 2 и 14 дни. При варианта Делта той беше средно 5-7 дни, а при Омикрон е 3-5 дни.

При COVID-19 най-често се регистрират следните симптоми: повишена температура, кашлица, обща отпадналост, болки в мускулите и ставите, главоболие, болки в гърлото, запушен нос или хрема, гадене или повръщане, диария. В по-редки случаи се наблюдават  конюнктивит, подуване на лимфните възли и сънливост. За по-старите варианти на вируса (Алфа, Бета и Делта) е характерна загубата на вкус и/или обоняние. При сега доминиращия вариант Омикрон се съобщава по-често за главоболие, силна отпадналост, болки в гърлото, хрема, кихане, загуба на апетит и нощно изпотяване.

Някои хора могат да развият пневмония със задух и дори недостиг на въздух. Задължително трябва да се потърси медицинска помощ при проблеми с дишането, наличие на постоянна болка или натиск в гръдния кош, дезориентация, наличие на бледа, сива или синкава кожа, устни или нокти.

Инфекцията може да протече безсимптомно, но също така може да засегне дихателната и други системи в човешкото тяло. Възможни са различни усложнения и тежки възпалителни реакции. По-възрастните хора и лицата с хронични заболявания на белите дробове, сърцето и тези с диабет са в риск да развият сериозни усложнения на COVID-19. Дългосрочните последици за здравето могат да се проявят седмици и дори месеци след заразяване със SARS-CoV-2.

В случай че Вие или Вашето дете сте имали контакт с човек, болен от COVID-19, ограничете своите срещи с други хора, наблюдавайте се за поява на симптоми и направете консултация с Вашия общопрактикуващ лекар или с този на детето, дали и кога е необходимо да се изследвате за SARS-CoV-2. Ако нямате общопрактикуващ лекар, свържете се с регионалната здравна инспекция, на чиято територия се намирате. Служителят на телефона ще Ви обясни какво трябва да предприемете. От регионалната здравна инспекция ще извършат оценка на риска и ако сте определени като близки контактни, ще Ви поставят под задължителна карантина за период от 5 дни.

При първи симптоми не отлагайте консултацията с лекар! До поставянето или отхвърлянето на диагнозата COVID-19 е важно да се избягват посещения на публични места (офиси, училища, обществен транспорт и т.н.).

Ако се чувствате добре и нямате сериозни оплаквания, свържете се с общопрактикуващия Ви лекар или със служител в РЗИ по телефон. По този начин ще избегнете струпването на много хора пред медицинските кабинети и ще предпазите себе си и околните.

Не се самолекувайте, не приемайте лекарства без консултация с лекар.

Какво да направя, ако нямам симптоми, но подозирам, че съм заразен?

Ако сте имали контакт с лице, при което чрез лабораторно изследване е доказана инфекция със SARS-CoV-2, свържете се с регионалната здравна инспекция, на чиято територия се намирате. От регионалната здравна инспекция ще извършат оценка на риска и ако сте определени като близки контактни, ще Ви поставят под карантина. По Ваше желание можете да се изследвате. За да предпазите Вашите близки от евентуално заразяване, спазвайте хигиенните правила (напр. кашлянето и кихането да става в сгъвката на ръкава или в носна кърпичка), носете добре прилягаща върху лицето защитна маска, проветрявайте затворените помещения редовно.

Какво да направя, ако имам леки симптоми?

Обикновеното дращене в гърлото или кашлицата не са непременно признак за инфекция със SARS-CoV-2. Въпреки това, дори и да имате леки симптоми, желателно е да се изследвате за COVID-19. Свържете се с Вашия общопрактикуващ лекар, който ще Ви насочи за изследване. 

Хората с лабораторно доказано заболяване COVID-19 биват поставени под задължителна 7-дневна изолация, като през това време е желателно да бъдат отделени в самостоятелна стая, да носят правилно поставена защитна маска, когато се намират в общи помещения, както и да не споделят предмети от бита като чаши, кърпи и прибори.

Колко дълго човек е заразен за другите?

Възможно е да заразите други хора дори самите Вие да нямате симптоми, но вече да сте заразени. Заразният период започва 2 дни преди началото на симптомите на COVID-19 или 2 дни преди положителния тест за SARS-CoV-2, ако нямате симптоми. 

Кога трябва да се изследвам за COVID-19?

• При поява на симптоми на COVID-19 (болки в гърлото, кашлица, хрема, повишена температура, обща отпадналост, болки в мускулите и ставите, загуба на вкус и/или обоняние, стомашно-чревни оплаквания, главоболие и др.);
• При близък контакт (напр. съжителство в едно домакинство, директен физически контакт, престой в затворено помещение на разстояние до 1,5 м за 15 и повече минути и др.) с лице с потвърден COVID-19.

Ако оценявате здравословното си състояние или това на Ваш близък като спешно*, позвънете на тел. 112. Ако се съмнявате, че става въпрос за COVID-19, информирайте служителя на телефона.

* Спешно състояние е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до смърт или до тежки, или необратими увреждания, ако не се предприемат незабавни медицински действия.

Видове изследвания

За установяване на инфекция със SARS-CoV-2 се използват два основни вида тестове – PCR (полимеразна верижна реакция, която доказва наличието на вирусна РНК – носител на наследствената информация на вируса) и бърз антигенен тест (за наличие на антигени на вируса). Изследването е необходимо, защото симптомите на COVID-19 и редица други респираторни заболявания са сходни (т.н. грипоподобни симптоми).

PCR тест: Методът Real Time RT-PCR служи като „златен стандарт“ за диагностика на настояща инфекция със SARS-CoV-2. Пробите се вземат от медицинско лице чрез натривка с тампон от лигавицата на носа и/или гърлото и се изследват в лаборатория.

Този тест открива РНК на вируса в носоглътката или устата на човек. По този метод могат да бъдат тествани симптоматични пациенти, лица с известна или подозирана експозиция на COVID-19 и лица, контактни на положителни случаи. PCR тестът се отличава с висока чувствителност и специфичност за SARS-CoV-2. Фалшиво положителните или фалшиво отрицателните резултати са изключително редки. Моментът, в който е направено изследването в хода на заболяването, оказва влияние върху чувствителността на PCR. Това е така, защото нивото на вирусната РНК, присъстваща в секретите на горни дихателни пътища, е най-високо при появата на симптомите, характерни за COVID-19. Важно е да знаем, че вирусното натоварване при заразени лица, които са в последните дни на инкубационния период, не се различава значително от това при лица със симптоми.

Продължителността на времето, през което резултатът от PCR за SARS-CoV-2 остава положителен, е различна. При някои хора вирусната РНК се доказва чрез PCR в продължение на няколко дни след началото на симптомите, при други тя може да се доказва в продължение на няколко седмици. Системен обзор на 28 проучвания, проведени до средата на 2021 г., показва, че средното време на доказване на вирусна РНК в респираторните секрети е 19,8 дни при тежки форми на COVID-19 и 17,2 дни – при леки и умерено тежки заболявания. Вирусна РНК е доказана до 92 дни от началото на симптомите. Продължителното присъствие на вирусна РНК в респираторните секрети обаче не означава продължителна заразност на пациента. 

Бързите антигенни тестове за SARS-CoV-2 са предназначени за откриване на белтък (антиген) на вируса в носа, устата или гърлото. Пробата се взема с тампон. Установяването на антиген говори за настояща инфекция със SARS-CoV-2. Тези тестове дават резултат в рамките на 10-15 минути. Те са на сравнително по-ниска цена и са по-лесни за употреба, но имат по-ниска чувствителност в сравнение с PCR тестовете. Чувствителността на антигенните тестове варира в зависимост от вида на изследвания клиничен материал, вирусния товар, наличието/отсъствието на симптоми и времето на вземане на пробата (спрямо началото на симптомите). Препоръчва се използване на антигенни тестове с чувствителност ≥ 90% и специфичност ≥ 98%.

Бързите антигенни тестове се наричат така, защото резултатите от изследването се получават бързо и на място. Подходящи са за изследване на контактни лица; за скрининг в затворени колективи; в лечебни заведения при първоначален преглед/триаж за прием на пациенти; за изследване на персонал със симптоми на COVID-19 в лечебни и в социални заведения; за скрининг на потребители и работещи в социални и здравни заведения и др.

Бързи антигенни тестове се продават и в аптечната мрежа – ­за домашна употреба.

! В първите дни след контакт с болен от COVID-19 отрицателният резултат от PCR или антигенен тест не гарантира, че не сме заразени.

! При хора с клинични симптоми на COVID-19 и отрицателен резултат от бърз антигенен тест трябва да се проведе изследване по метода PCR, а при невъзможност – да се извърши нов бърз антигенен тест след 2-4 дни.

Лабораториите, извършващи изследване за SARS-CoV-2, са задължени да въвеждат всички положителни случаи в Националната здравно-информационна система. Лицата с лабораторно доказана диагноза COVID-19 се поставят под задължителна 7-дневна изолация, след изтичането на която получават Цифров COVID сертификат на ЕС за преболедуване.

Тестове за антитела: Тези изследвания доказват наличие на антитела срещу вируса. Това са кръвни изследвания, за разлика от PCR и бързите антигенни тестове, при които се използва секрет от горните дихателни пътища. Изследването се извършва в лицензирани лаборатории чрез вземането на венозна кръв.

Чрез тестовете за антитела се установява известно ниво на защита, но на този етап това не е основание за издаване на Цифров COVID сертификат на ЕС за преболедуване. Важно е да знаем, че положителният резултат от изследване за антитела показва предишна среща с вируса, но не гарантира, че човек е защитен от ново заразяване със SARS-CoV-2. На база изследванията за антитела не може да се определи моментът на заразяването.

Къде да се изследвам?

• Безплатно с бърз антигенен тест в регионалните здравни инспекции в страната могат да се изследват всички желаещи граждани.
• Направление за изследване с бърз антигенен тест може да издаде и общопрактикуващ лекар - съответно за лицата, които са в пациентската му листа.
• Направление за изследване с PCR или бърз антигенен тест може да бъде издадено от лекар специалист от извънболничната помощ.
• Можете да закупите бърз антигенен тест от аптечната мрежа за ползване в домашни условия. В този случай обаче резултатът от теста не може да бъде въведен в Националната здравно-информационна система.
• В страната работят и мобилни екипи за безплатно тестване, като информация за графика им може да бъде получена от съответната регионална здравна инспекция.
• При преглед от екип на ЦСМП по повод оплаквания, свързани с COVID-19.

Изолация и карантина

Изолация: На изолация подлежат всички хора с потвърдена инфекция със SARS-CoV-2. В зависимост от тежестта на заболяването COVID-19 лечението може да бъде проведено в лечебно заведение и/или в домашни условия.

Задължителната изолация е за период от 7 дни, считано от датата на лабораторното изследване.

В периода на задължителна изолация гражданите са длъжни да не напускат дома си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения 7-дневен срок. Тази мярка цели ограничаване разпространението на SARS-CoV-2 в популацията.

Изолацията се преустановява след изтичане на 7-дневния срок.

Карантина: Карантината е временно изолиране на лица, за които се предполага, че може да са се заразили със SARS-CoV-2 при осъществен близък контакт с доказан случай, или които пристигат от високорискови райони (държави с високо ниво на заболяемост) поради вероятността да са били в контакт с болен от COVID-19 в дните преди влизане в страната.

Карантина при близък контакт с потвърден случай на COVID-19:

На задължителна 5-дневна карантина подлежат всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19. Контактните се поставят под карантина в дома или на друго място, на което са посочили, че ще пребивават. В периода на карантината лицата са длъжни да не напускат дома си или мястото, в което пребивават.

При поява на симптоми за COVID-19 (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, стомашно-чревни оплаквания, отпадналост, по-рядко загуба на обонянието и др.) контактните лица следва да се свържат с общопрактикуващия си лекар или със съответната регионална здравна инспекция.

Регионалната здравна инспекция, на територията на която е открит случай на COVID-19, предприема действия по проучване на заболелия и изолация, определяне на неговите контактни лица и поставянето им под карантина, създаване на организация за тяхното наблюдение и лабораторно изследване (по преценка), въвеждане и контролиране на противоепидемични мерки в огнища и в лечебни заведения.

В Националната информационна система за борба с COVID-19 се регистрират всички случаи на лица, поставени под карантина или изолация.

Дългосрочни последици за здравето след COVID-19

Повечето хора оздравяват напълно от COVID-19 в рамките на дни или седмици. Немалка част (около 20% или всеки 5-ти) от преболедувалите обаче продължават да имат оплаквания седмици или месеци след инфектирането си със SARS-CoV-2 или съобщават за нови или възвръщащи се симптоми след оздравяване от епизод на остър COVID-19.

Като пост-COVID състояние или дълъг COVID се дефинира широк диапазон от оплаквания/симптоми, продължаващи седмици и дори месеци след първоначалното инфектиране с коронавируса, причинител на COVID-19, или новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза. Дори лица, прекарали асимптоматична инфекция със SARS-CoV-2 или леко протичащо заболяване, развиват пост-COVID състояния.

Определението на Световната здравна организация (СЗО) за пост-COVID/дълъг COVID e: състояние след COVID-19, което се проявява при лица с анамнеза за вероятна или потвърдена инфекция със SARS-CoV-2, обикновено 3 месеца от началото на COVID-19 със симптоми, които продължават най-малко 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза.

В някои държави разграничават дълъг COVID от пост-COVID, като в Германия например под дълъг COVID се има предвид състояние, при което оплакванията/симптомите продължават четири и повече седмици след инфектирането. За пост-COVID – когато симптомите или здравословните нарушения продължават повече от 12 седмици или са налице новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат асоциирани с друго освен с COVID-19. И в двата случая хората съобщават за продължаващи във времето оплаквания и усложнения.

Най-честите симптоми при пост-COVID състоянията са затруднено или учестено дишане, уморяемост или отпадналост, усещане за постоянно изтощение, затруднения в мисленето и концентрацията (разг. „мозъчна мъгла“), кашлица, болки в гръдния кош и корема, в мускулите и ставите, главоболие, диария, проблеми със съня, световъртеж, продължаваща във времето загуба на вкус и/или обоняние, тревожност, депресивно настроение и други оплаквания, които имат въздействие върху ежедневните дейности на индивида.

В научната литература се съобщава и за случаи на промяна в месечния цикъл на жените, хормонален дисбаланс, косопад, замайване, повръщане и др.

Водещи оплаквания са изразена невро-вегетативна дистония с отпадналост, сърцебиене и повишаване на пулса над 110/за минута при леки физически натоварвания, прескачане на сърцето, обилни изпотявания – предимно нощни, значително намален физически капацитет; продължително персистиране на малки изливи в перикарда; влошаване на предшестващи хронични сърдечни заболявания, особено исхемична болест на сърцето; разпространена белодробна фиброза с дихателна недостатъчност и необходимост от кислородотерапия с постепенно намаляване на дозовия режим и възможност за прекратяването ѝ; активиране на туберкулоза, бъбречна недостатъчност; неврологични прояви – исхемични инсулти, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, кожни прояви, нарушения в краткосрочната памет, безсъние, отключване или влошаване на психични заболявания.

Пациентите с тежко протичане на COVID-19 са особено склонни да страдат от усложнения на различни органи и системи – следствие от прекараното заболяване (например при не малък брой лица образните изследвания показват изменения в белите дробове месеци след боледуването, като успоредно с това продължават оплакванията от задух, кашлица и др.).

На този етап науката все още не е категорична какви са причините за тези дългосрочни последици от заболяването. Като възможни причини могат да бъдат посочени:

• Слаба или липсваща защита срещу вируса от страна на имунната система и продължаващо възпаление на орган/и и/или системи;
• Персистираща инфекция със SARS-CoV-2;
• Вирус-индуцирана автоимунна реакция;
• Променен микробиом;
• Физически последици и психически стрес, следствие от тежко преболедуване, съпътствано или не от хоспитализация и интензивно лечение;
• Обостряне на вече съществуващи заболявания и състояния и др.

Проучване във Великобритания, публикувано в специализираното медицинско издание "The Lancet Infectious Diseases" през м. септември 2021 г., сочи, че лицата със завършен ваксинационен курс са по-защитени от тежко протичане на заболяването и от дългосрочни последици за здравето при инфекция със SARS-CoV-2 (дори в случай на ваксинален пробив) в сравнение с неваксинираните срещу COVID-19. Според проучването при ваксинираните лица рискът от дълъг COVID е с 47% по-малък. Резултатите от проучването показват още, че вероятността от хоспитализация при напълно ваксинираните намалява със 73%. При доминиращия в момента вариант Омикрон, макар с понижена ефективност, ваксините продължават да действат, предпазвайки ни в значителна степен от тежко боледуване и последващи усложнения (https://covid.joinzoe.com/post/double-covid-vaccination-halves-risk-of-long-covid).

При децата, макар и по-рядко, също се наблюдават дългосрочни последици от COVID-19. Съобщава се за продължаващи дълго симптоми като уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите, затруднена концентрация и безсъние. Честотата на дълъг COVID при деца варира в различните проучвания. Според проучване в Италия една трета от изследваните 129 деца на възраст 6-16 г., които са били диагностицирани с COVID-19, проявяват един или два симптома в продължение на четири и повече месеца след инфектирането, а една четвърт от проследените деца имат три и повече продължаващи във времето симптоми. Според данни от Великобритания 9.8% от децата на възраст 2-11 г. и 13% от тези на възраст 12-16 г. съобщават за поне един симптом, продължаващ пет седмици след положителния тест за SARS-CoV-2. В други проучвания 4.6% от децата с прекаран COVID-19 проявяват симптоми, продължаващи повече от четири седмици (https://www.nature.com/темаs/d41586-021-01935-7).

Накратко:

Клиничната картина на дългия (long) COVID е разнообразна и включва различни органи и системи:

1. Кашлица, храчки, задух, промени в рентгеновата снимка и др.;
2. Гръдна болка или тежест в гърдите; сърцебиене; повишен серумен тропонин; микротромбоемболии, образуване на по-големи тромби, миокардити, перикардити и др.;
3. Главоболие; нарушения в съня; загуба на вкус и/или обоняние; световъртеж; шум в ушите; чувство на изтръпване в крайниците; нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и др.;
4. Тревожност и депресивни състояния;
5. Гадене, повръщане, болки в корема, липса на апетит;
6. Изразена умора;
7. Повишена телесна температура;
8. Болки в ставите и мускулите;
9. Болки в ушите;
10.  „Дращене“ или болки в гърлото;
11.  Косопад;
12.  Повишена кръвна захар;
13.  Повишен Д-димер;
14.  Повишени чернодробни ензими;
15.  Повишение на креатинина;
16.  Дълго време повишен С-реактивен протеин (CRP);
17.  Повишен серумен феритин, прокалцитонин и др.;
18. Обостряне на хронични заболявания;
19.  Кожни обриви;

И други.

! Има и случаи, когато преболедувалите развиват комплекс от симптоми, наподобяващи тези при синдрома на хроничната умора.

Рискови фактори за развитието на дълъг COVID:

1. Честотата на пост-COVID състоянията нараства с напредването на възрастта. Над 50% от засегнатите пациенти са във възрастовата група 74+ години, следвани от тези в групата 65-74 години. Децата също страдат от дълъг COVID – според международните данни до ¼ от преболедувалите могат да имат продължаващи във времето симптоми;
2. Женският пол – проучванията са категорични, че жените страдат от дълъг COVID много по-често от мъжете;
3. Свръхтегло или затлъстяване;
4. Наличието на повече от пет симптома през първата седмица от острата фаза на заболяването е свързано с по-висок риск от развитие на дълъг COVID-19, независимо от възрастта или пола;
5. Необходимост от болнично лечение заради COVID-19;
6. Задух в началото на заболяването;
7. Болка в гърдите;
8. Патологични аускултационни находки на белите дробове или сърцето;
9. Съпътстващи заболявания, особено астма или други хронични белодробни заболявания, артериална хипертония, захарен диабет, хронични бъбречни заболявания;
10.  Заболявания, свързани с понижен имунитет;
11.  Необходимост от кислородна терапия в острата фаза на заболяването от COVID-19;
12.  Тютюнопушене;
13.  Хроничен алкохолизъм. 

Лечение на дълъг COVID:

1. Към момента липсва етиологично лечение.
2. При леки симптоми – симптоматично лечение.
3. При обостряне на основно заболяване – лечение съгласно препоръките.
4. При настъпване на нови събития като белодробна тромбоемболия, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт – лечение по протокола на съответното заболяване.
5. Физиотерапия и рехабилитация.

Как ваксинацията срещу COVID-19 може да ни помогне?

• Намалява риска от тежко протичане на заболяването и смърт;
• Намалява вероятността от хоспитализация;
• Намалява риска от дългосрочни последици за здравето;
• При наличие на симптоми в резултат от дълъг COVID, ваксинацията не влошава оплакванията, а напротив –  намалява тежестта на симптомите.

! Важно е да разграничим симптомите, които продължават във фазата на възстановяване от болестта (първия месец), от пост-COVID състоянията, при които е необходимо да се консултираме с лекар.

Заразяването със SARS-CoV-2 може да има дългосрочни последици за здравето, дори ако протичането на инфекцията е леко или безсимптомно. Особено застрашени са хората, прекарали заболяването тежко, както и възрастните (при които имунната система е значително по-слаба), и лицата с хронични заболявания.

Друга използвана литература:

1. WHO. A clinical case definition of post COVID-19 condition by a Delphi consensus, 6 October 2021. WHO/2019-nCoV/Post_COVID-19_condition/Clinical_case_definition/2021.1

2. Raveendran AV, Jayadevan R, Sashidharan S. Long COVID: An overview. Diabetes Metab Syndr. 2021;15(3):869-875. doi:10.1016/j.dsx.2021.04.007

3. Tenforde M.W., Kim S.S., Lindsell C.J. Symptom duration and risk factors for delayed return to usual health among outpatients with COVID-19 in a multistate health care systems network—United States, March–June 2020. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2020;69:993-998.

4. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). COVID-19 rapid guideline: managing the long-term effects of COVID-19 (NG188). URL: https: //www.nice.org.uk/guidance/ng188. Fecha última consulta: 30.04.2021.

5. Evans RA, McAuley H, Harrison EM, Shikotra A, Singapuri A, Sereno M et al. Physical, cognitive, and mental health impacts of COVID-19 after hospitalisation (PHOSP-COVID): a UK multicentre, prospective cohort study. Lancet Respir Med. 2021 Nov;9(11):1275-1287. doi: 10.1016/S2213-2600(21)00383-0. Epub 2021 Oct 7. Erratum in: Lancet Respir Med. 2022 Jan;10(1):e9. PMID: 34627560; PMCID: PMC8497028.

6. Crook H, Raza S, Nowell J, Young M, Edison P. Long covid—mechanisms, risk factors, and management BMJ 2021; 374 :n1648 doi:10.1136/bmj.n1648

7. Antonelli et al. Risk factors and disease profile of post-vaccination SARS-CoV-2 infection in UK users of the COVID Symptom Study app: a prospective, community-based, nested, case-control study Lancet Infect Dis 2022;22: 43–55

8. Buonsenso, D. et al. Acta Paediatr. https://doi.org/10.1111/apa.15870 (2021).

Пандемията и психичното здраве

В една или друга степен пандемията от COVID-19 оказа влияние върху всеки човек. Това се дължи както на продължилите твърде дълго във времето ограничителни мерки, имащи отражение върху нормалните човешки взаимоотношения, така и на страховете, свързани с пандемията.

Заедно със страховете и надеждите, поле за изява намериха и крайните емоции като гнева – отдушник на натрупаното в продължение на две години напрежение. Все повече се засили и поляризацията в общественото мнение по отношение на ваксините, ваксинацията и ефективността на противоепидемичните мерки. Конспиративните теории и подвеждащата информация, разпространявани най-вече в социалните мрежи и интернет пространството (най-често чрез фалшиви профили и сайтове – машини, зад които не стоят реални хора), също се отразиха на психичното ни здраве, събуждайки „притеснения“ за световен заговор, масово поставяне на чипове, увреждане на фертилитета, блокиране на държави и т.н.

Пандемията може да бъде разгледана като поредица от предизвикателства, които оказаха и продължават да оказват влияние върху телесното здраве и психичното благополучие, както и върху цялостното функциониране на човека. Препоръките и противоепидемичните мерки, целящи намаляване разпространението на коронавируса, не се приемаха еднозначно от всички членове на обществото. В отделни случаи необходимостта от изолацията постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.

Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в пътуванията, общуването с другите), които оказват влияние върху дейности от ежедневието ни. Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставяне спрямо тях са безуспешни. Натрапливите мисли и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично да ни „застраши” или да е „заплаха“ за околните. Например, за да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете си и да дезинфекцират повърхности, като същевременно остава трайна тенденция, проявяваща се като съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия най-често са символичен опит да бъде предотвратена опасност. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.

При фобиите тревожността се провокира от точно определени ситуации, като се правят опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх. Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и др. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. По време на пандемията сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане на дома, при посещение на различни места, при пътуване с обществен транспорт. Това от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем този страх с термина „коронафобия”.

Приемането на ситуацията – в случая на пандемията от COVID-19 – е не само емоционален, но и интелектуален процес. Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция, когато се търсят възможности за справяне, и да включва: търсенето на достоверна информация от медицински специалисти, респ. от експерти в областта, упражняването на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинацията и др.

Важно е да знаем, че тревогата постепенно може да стане постоянна и да доведе до значителни ограничения, нарушаващи цялостното ни функциониране. Може да бъде причина за непълноценен и невъзстановяващ нощен сън, за прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и др. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото и затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето.

Отчитат се и тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-голямо количество храна и промени в телесното тегло, които могат да бъдат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин за справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията.

Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност, са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценка, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, потисната способност за изживяване на удоволствие. От друга страна, значително се ограничават интересите, наблюдават се нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дистрес и налагат провеждането на психиатрично лечение.

За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дистрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране. Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дистреса, като проявите са разнообразни. Такива могат да бъдат потиснатото настроение, тревожността и безпокойството, чувството на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на живота в настоящата ситуация, както и трудностите в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.

При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикват дистрес. Вниманието е насочено към определени органи или системи от тялото, като при преглед не се установява заболяване. 

Преболедувалите COVID-19 сравнително често споделят следните симптоми: намалена концентрация, като това нарушение може да бъде преходно или да бъде налично за по-продължителен период от време; изразено усещане за психична умора при изпълнение на умствени задачи; нарушения в съня; депресивни прояви; тревожно или паническо разстройство и др.

Нарушенията в съня са сравнително често срещани, като те са неспецифична проява на психично или соматично разстройство. При безсънието имаме намалена продължителност на съня, което включва трудно заспиване, пробуждане по време на сън или ранно събуждане сутрин.

Паническото разстройство се проявява със следните соматични оплаквания: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване и нереалност, загуба на контрол и страх от смъртта. Повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника) са непредсказуеми, което още повече засилва тревогата. Друго много често срещано състояние е генерализирана тревожност, при която тревожността е постоянна и не се ограничава до конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са: чувство на постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене и др. Често при генерализираната тревожност се срещат и страхове по отношение на здравословното състояние на членове от семейството.

COVID-19 е още един повод да насочим вниманието си към стигмата и нейните сериозни последици. Те включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация. Стигмата може да накара хората да се чувстват изолирани и дори изоставени, включително от свои приятели, които ги избягват поради страх да не се разболеят. Пандемията от COVID-19 е съпроводена с предизвикателства, преодоляването на които може да бъде извън възможностите за самостоятелно справяне. Важно е да погледнем на пандемията като възможност да положим пълноценни грижи за себе си – за своето психично и физическо здраве, както и да направим преоценка на приоритетите си.

Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за хобита и за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуването с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепването на взаимоотношенията и споделянето на личния опит при справяне със ситуацията и др.

Други често задавани въпроси