На официалната фейсбук страница на Министерството на здравеопзването е публикувана информация за изследването на антителата срещу коронавируса.

Изследването и определянето на титъра на антителата  зависи от чувствителността на приложения тест. Тестовете, определящи антитела, могат да се разделят в две групи:

• бързи (10-15 мин.) качествени имунохроматографски тестове;
• по-бавни (няколко часа) полуколичествени ензимно-свързани (ELISA) и хемилуминисцентни (CLIA) серологични тестове.

Тестовете и от двете групи откриват антитела от клас IgM, IgG, или и двата едновременно, а някои откриват и антитела от клас IgA. Не всички антитела обаче притежават активност, която неутрализира инфекциозните свойства на вируса.

Неутрализиращата активност на антителата се определя чрез вирус-неутрализираща реакция, която в случая на SARS-CoV-2 се извършва в специализирани лаборатории, работещи в 3-то ниво на биологична безопасност. Разработени са и сурогатни вирус-неутрализиращи тестове, които позволяват работа и в по-ниското 2-ро ниво на биобезопасност.

Трябва да се има предвид, че реактивността и свързващата активност на антителата не корелира с неутрализиращата им активност, а неутрализиращата им активност не е равна на имунитет. Както и че хуморалният имунен отговор не е единственото ниво на защита при инфекция със SARS-CoV-2.

Минималното ниво на анти-SARS-CoV-2 антитела, осигуряващо протекция от инфекция, все още не е известно, не е известно и каква част от детектираните антитела са с вирус-неутрализираща активност.

Няма единно становище до момента за минимален защитен титър на антителата след ваксиниране. Не всички антитела, определяни с наличните търговски китове, притежават неутрализираща активност.

Към момента няма и изискване за минимален титър на антитела, за да се приложи ваксина. Според експертите, след преболедуване първата доза от ваксината може да се приложи от 3 до 6 месеца след възстановяването от COVID-19.