Твърдението, че досега имунологията не е допринесла много за развитието на ваксините, тъй като повечето от ваксините, които използваме днес, са разработени и тествани емпирично, ясно е, че предстоят големи предизвикателства пред разработването на нови ваксини срещу трудни за повлияване патогени (болестотворни вещества), за които спешно се нуждаем от по-добро разбиране на защитния имунитет.Освен това признаването на огромния потенциал и предизвикателства за ваксините в контролирането на  епидемии и в защитата на по-възрастното население, както и наличието на набор от нови технологии, представлява идеалното време за имунолозите да започнат проектирането на едно следващо поколение мощни имуногени. Настоящата рецензия предоставя уводен преглед на ваксините, имунизациите и свързаните с тях въпроси с цел да информира широката научна аудитория за основните имунологични концепции.

Ваксините са трансформирали общественото здравеопазване, по-специално откакто националните програми за имунизация са били въведени и координирани за първи път през 60-те години. В страните с широк обхват на ваксинационните програмите много от болестите, които преди са били причина за по-голямата част от детските смъртни случаи, значително са изчезнали. Световната здравна организация (СЗО) е изчислила, че настоящите имунизационни програми спасяват около 2-3 милиона човешки живота всяка година, което допринася за значително намаляване на смъртността на децата на възраст под 5 години в световен мащаб от 93 смъртни случая на 1000 живородени през 1990 г. на 39 смъртни случаи на 1000 живородени деца през 2018 г.

Ваксините използват изключителната способност на силно еволюиралата човешка имунна система да реагира и да помни срещи с патогенни антигени. Въпреки това, през по-голямата част от историята ваксините са разработвани чрез емпирични изследвания, без участието на имунолози. Днес има голяма нужда от по-добро разбиране на имунологичната основа за ваксинация с цел да се разработят ваксини за трудни за повлияване патогени (като Mycobacterium tuberculosis, бактерията, причиняваща туберкулоза (TB)) и антигенно променливи патогени (като ХИВ), за контролиране на епидемии, които застрашават глобалната здравна сигурност (като COVID-19 или Ебола), и да се работи върху това как да се съживят имунните реакции в застаряващата имунна система, за да се защити от инфекциозни заболявания нарастващото население на възрастни хора.

В настоящия преглед/рецензия, който е насочен предимно към широката научна аудитория, ние предоставяме ръководство за историята, развитието, имунологичната основа и забележителното въздействие на ваксините и имунизационните програми върху инфекциозните болести, за да дадем представа за ключовите проблеми, пред които са изправени днес имунолозите. Освен това, ние предоставяме някои перспективи за настоящите и бъдещите предизвикателства в процеса на предпазване на световното население от често срещани патогени и възникващи инфекциозни заплахи. Ефективното информиране на скептично настроената общественост по отношение на науката за ваксинирането е предизвикателство за всички, които се занимават с имунобиология на ваксините, но такова информиране е извънредно необходимо, за да се насочи диалогът в правилната посока и да се гарантира общественото здравеопазване. Това може да бъде постигнато само чрез прозрачност на информацията относно това, което вече знаем и онова, което все още не знаем, и чрез обмисляне на стратегии за преодоляване на съществуващите пропуски в досегашните знания.

Източник: Списание Nature